Бета-хемолитичните стрептококи от група А с научното наименование Streptococcus pyogenes са бактерии, които причиняват широк кръг инфекции: фарингит (тонзилофарингит, ангина), импетиго  (малки гнойни мехурчета по кожата), червен вятър, дълбоки кожни инфекции, скарлатина, бактериемия, токсичен шоков синдром и ревматизъм. Фарингитът е най-честата стрептококова инфекция. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път и засяга предимно децата на възраст от 2 до 14 години. Най-засегнати са децата в затворени колективи, като детски ясли и градини, и учениците. При около 15-20 % от здравите деца е възможно носителство на стрептококи от група А в гърлото. Носителите нямат данни за инфекция, но могат да предават бактериите на неинфектирани лица.

 Стрептококовият фарингит протича със зачервено и възпалено гърло, повишена температура, отпадналост, главоболие, често с увеличени подчелюстни лимфни възли. В някои случаи фарингитът може да доведе до усложнения със засягане на съседни анатомични области и органи,  и развитие на ревматизъм.

Ревматизмът се развива обичайно 2-4 седмици след стрептококовия фарингит и протича с възпаление на големите стави, сърдечните клапи и сърдечния мускул. Той е автоимунно заболяване, което се активира при всяка повторна стрептококова инфекция и това води до още по-големи поражения на засегнатите органи и тъкани.

 Пеницилинът е най-активният антибиотик срещу стрептококите от група А и е средство на избор за лечение на стрептококовия фарингит. При алергия към него се използват макролиди и перорални цефалоспорини. Трябва да се отбележи, че антибиотичното лечение  на фарингита предотвратява развитието на ревматизъм, ако се приложи своевременно.

 Това налага възможно най-ранно доказване на стрептококите от група А в гърления секрет на деца с възпалено гърло. Рутинното микробиологично изследване на гърлен секрет  чрез посявка отнема средно 2 дни за изолиране и идентифициране на стрептококите.

 Ние предлагаме бърз диагностичен тест за доказване на стрептококов група А антиген в рамките на 1 час. Това дава възможност на лекуващия лекар да започне незабавно подходящо антибиотично лечение.

 Тестът се провежда с гърлен секрет, взет със стерилен памучен тампон сутрин на гладно или най-малко 1 час след хранене. Препоръчително е изследването да се извърши след вземането на секрета, но е възможно  и след съхраняването на тампона с взетия материал в стерилна епруветка на стайна температура за 8 часа или в хладилник на 2-8о С за 72 часа.