Ракът на простатната жлеза се развива при мъжете най-често след 50 годишна възраст. Поради това че произхожда от периферната част на простатата заболяването протича без симптоми в началните стадий.

Пациентите нямат оплаквания и трудно приемат диагнозата рак на простатата. Съвременната медицина предлага възможност за ранно откриване на рака на простатата. Простатната жлеза има специфичен туморен маркер – изследване показващо промяна в простатата. Тази промяна може да се дължи както на възпаление, така и на простатен рак. Срещат се и други причини за повишаване на този туморен маркер, наречен простатоспецифичен антиген –   PSA. Общият PSA показва промяна в състоянието на простатата. За по-прецизна диагностика е необходимо да се изследва не само тотален(общ), но и така наречения свободен PSA или freePSA. Свободният PSA се отделя от доброкачествена простатна тъкан. При съпоставянето на свободния към тоталния PSA се получава съотношение, което насочва уролога към съмнение за рак на простатата или към диагноза доброкачествен процес. Известно е, че около 30% от пациентите с повишен тотален PSA имат възпаление на простатата, а не рак. При изследване на двата PSA маркера и пред вид съотношението между тях може да бъде избегната простатната биопсия. За разлика от това при изследване само на тотален PSA би могло да се пристъпи към ненужна биопсия на простатата.

Стойностите на PSA са от основно значение за диагностиката и здравето на пациента. Изследването трябва да бъде извършено по определени изисквания, като най-важни са възможностите на лабораторията. Получаване на резултатите в деня на взимане на венозната кръв е съществено изискване. Това предпазва от отклонения в стойностите при съхранение и пренос на пробите.